Добре дошли в света на уискито!

Марки

 

                                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Видове уиски, според произхода

ШОТЛАНДСКО УИСКИ (SKOTCH WHISKY)
 

                  За да се нарече едно уиски скоч (Scotch), то трябва да е дестилирано в Шотландия и да е отлежало минимум три години. Може да е малцово (malt whisky), зърнено (grain whisky) или смес от двете – бленд(blend).
                  Изходният продукт за производството на шотландско уиски почти винаги е малцовият ечемик. Зърната му се накисват във вода и, когато покълнат, се изсушават във пещ със огън от торф или торф и коксови въглища. Точно това придава специфичния за Scotch аромат на опушено. При изсушаването скорбялата се превръща в малтоза, т.е. получава се малц. Той се смесва с вода и получената каша, се нагрява до определена температура, после се поставя мая и ферментацията започва. Тя продължава, докато захарта се превърне в алкохол. Тогава сместа се прехвърля в голям казан (обиковено меден), където се нагрява чрез директен огън или пара. Следва втора дестилация в друг по-малък казан, като се отстраняват първата и последната част от полученото уиски.
                  Скочът всъщност произхожда от бира, която келтите получавали при варене на ечемик, още два века преди новата ера. Тя била слабо алкохолна и не много трайна. Много по-късно, когато усвоили метода на дестилация, те успели да я направят по-устойчива. Така било получено първото шотландско уиски.
                  Това се е случило през IX в., когато ирландски монаси пристигат в Шотландия за да покръстят местното население. Те са тези, които донасят първите инсталации за дестилиране и с тях - тайните за получаване на високоалкохолни напитки, предадени им от техни европейски братя, още преди два века. Скоро примитивни казани имало в почти всяка ферма, а домашното уиски станало неизменна част от живота на пиктите (келтските жители на Високата земя). Именно техен сънародник открива, че ако остави ечемика да покълне, той става сладък (малцира се) и дава повече алкохол. После друг шотландец, с цел да складира покълналия ечемик, решава да го изсуши. Най-евтиното гориво за фурните за сушене се оказва торфът. По-късно забелязват, че при сушенето ароматите на торфа и малца се смесват в неповторима комбинация, която придава характерния опушен аромат на скоча.
                  Шотландското малцово уиски има 4 основни разновидности, в зависимост от региона, в които е произведено:
Highland (Хайленд) – е най-голямата област. Тя заема цялата северна част на Шотландия, без региона Speyside и всички острови без Islay. The Highlands, както още е известна тази област е разделена на няколко подобласти: The North, East and West Highlands (Северни, Източни и Западни Хайлендс); The Orkney Isles (Островите Оркни); The Western Islands (Западните Острови) - Arran, Jura, Mull, и Skye. Малцовите уискита от Хайленд се характеризират с голямо вкусово разнообразие, но като цяло са ароматни и по-остри.
                  Всеки трябва да познава и да е опитал, поне веднъж през живота си от MACALLAN. Всепризнат за Ролс Ройса на малцовите уискита!
                  Бил Мъри - световноизвестният автор на „Уиски – библията”, определи серията THE MACALLAN FINE OAK SINGLE MALT (12, 18, 25, 30), като най-добро шотландско уиски за 2005 г.
                  Lowland (Лоуленд) – включва земите на юг от Highland. Малцовите уискита от Lowland са относително сладки и слабо ароматни. По-меки са от Highland malt whiskies.
                  Islay (Айла) – е остров до западния бряг на Шотландия. Характернен за тези малцови уискита е силният аромат на опушено, комбиниран с този на сол и море. Усеща се и лек дъх на йод, натрупан в торфа от океанските ветрове.
                  Speyside (Спейсайд) – е район в източната част на Хайленд, включващ долината на река Спей. Малцовото уикси от този регион е с най-мек и елегантен вкус.

 

ИРЛАНДСКО УИСКИ (IRISH WHISKEY)

               Разликите между айриш уиски и скоча са предимно във вкуса и аромата. В Ирландия не се използва торф затова местното уиски няма привкус на опушено. Така се изразяват по-добре други аромати –на ечемика и малца. Традиционните съотношения между малца и „суровия ечемик”, въведени преди около 150 г. са 40:60 или 20:80. Те се спазват и до днес. Така получената напитка става не особено ароматна, но доста силна и остра, нещо, което не отговаря на масовия вкус. Това налага съвременните дестилерии да прибавят зърнен спирт като трети компонент (след малц и ечемик).
               Айриш уиски се подлага на тройна дестилация поради по-високото съдържание на немалцирания „груб” ечемик. То се налива в бъчвите при по-висок алкохолен процент от скоча. При купажа се свежда до нормалните 40-43 %.
               През VII в. европейски мисионери пристигат в Ирландия за да проповядват Христовата вяра. Наред с това, те посветили ирландските монаси в тайните на дестилацията. Те започнали да правят „вода на живота”, най-вече за медицински цели. Предполага се, че тя била по-скоро гроздово или плодово бренди, отколкото някакъв зърнен дестилат. Първите исторически данни за напитка получена при дестилация на ечемик, са от средата на XVI в., когато Англия затвърдява властта си над Ирландия.

 

ТЕНЕСИ УИСКИ (TENNESSEE WHISKEY)

               За да се нарича едно уиски Тенеси, то трябва да е направено от минимум 51% царевица, да е дестилирано до не по-малко от 80% алк. съд., филтрирано през дървени въглища от захарен (сладък) клен, да е отлежало поне две години в нови обгорени бъчви, а всичко това трябва да е свършено в Тенеси.
               Tennessee whiskey е най-близкият роднина на бърбъна. Прави се от същите сортове зърнени култури, по същите методи на ферментация и дестилация, а има удивително различен вкус. Причината ли? Първите производители на уиски, по неизвестни причини решили да приложат като финален метод, филтрация през дебел слой дървени въглища от сладък клен. Чрез тази филтрация, се отстраняват някой вкусови елементи и се придава един мек, приятен аромат на дестилата.
               Най-известният представител, в тази категория, е разбира се, Джак Даниелс. Това е уиски, произведено според закон за дестилация в С.А.Щ., известен като Old no.7 (Стария номер 7). Абсолютния лидер в този клас носи пълното име Jack Daniel’s Old Time no. 7 Brand Quality Tennessee Sour Mash Whiskey. Наричан по-кратко Джак Даниелс или Джей Ди (J.D.). Приготвянето на тази великолепна алкохолна напитка започва с внимателното подбиране на висококачествена царевица, ръж и ечемичен малц. След това се добавя чиста вода от варовиковия извор Кейв Спрингс, за да се получи смес, наречена „каша”. Използва се традиционната технология на ферментиране “sour mash process” – част от предходната каша се използва за създаване на всяка нова партида уиски. След дестилацията Jack Daniel’s се филтрира през три метров пласт дървени въглища от сладък клен. Точно този бавен процес придава уникалния аромат и вкус характерен само за това уиски. Следва отлежаване в нови специално обгорени бъчви от бял дъб. Докато старее J.D. увеличава и намалява обема си през различните сезони, като по този начин е в непрекъснат обмен с материала на буретата. Този последен полиращ ефект финализира вкусовите му качества и му придава характерния кехлибарен цвят на Jack Daniel’s.

 

БЪРБЪН (BOURBON WHISKEY)

Bourbon Whiskey трябва да съдържа 51-79% царевица, да е произведено в С.А.Щ., при не по-малко от 80% алк. съд. и да е отлежало в нови бъчви, поне две години. В случай, че уискито е по-младо от четири години, това трябва да е отбелязано на етикета. Бърбънът обикновено е двойно дестилиран, до около 65% алк. съд. Най-често сместа за приготвянето му е от 75% царевица, останалата част е малциран ечемик и ръж. Всички бърбъни днес се правят по технологията sour mash. При нея, част от предходната партида ферментираща каша, се прибавя към новата.
Самото име "Bourbon" идва от окръг в източната част на щата Кентъки. А неговото име идва от Bourbon kings – френски крале консерватори, оказали помощ на американските бунтовници по време на революцията. Тази област била център на производството на уиски в началото на ХІХ в. (а в днешни дни е изцяло “сух” по отношение на алкохола окръг). Местното уиски си спечелило славата на особено меко, благодарение на престоя си в обгорени дъбови бъчви и използването на метода "sour mash". Според някой легенди, създателят на бърбъна е баптистският проповедник Илая Крейг, според други, той е въвел отлежаването в опушени бъчви. Това са само любопитни истории и доколко са верни, може да се спори много. Истина е обаче, че този достоен човек е един от пионерите-дестилатори.

 

Други

Scotch, Irish, Tennessee и Bourbon са най-разпространените и утвърдени видове уиски в световен мащаб, но освен тях съществува цяло съзвездие от не толкова популярни, но често близки по качество марки уиски.

Канадско (Canadian)

                  По закон Canadian Whisky е уиски произведено в Канада и отлежало поне 3 години в дървени бурета с обем не по-голям от 700 литра. Всички произведени в държавата марки уиски се наричат rye whisky, но това не значи, че те имат нещо общо с ръженото уиски произвеждано в Щатите. Исторически погледнато,канадското уиски е било произвеждано главно от ръж, от там и името, но в днешни дни нещата седят различно.По-голямата част от канадското уиски е смесено и няма законови ограничения за това, колко ръж трябва да съдържа зърнената каша. В повечето марки това съдържание е малко и даже почти никакво. Поради тази причина канадското “ръжено уиски” не може да се продава като такова в Америка, където има изискаване rye whisky да съдържа поне 51% ръж. Единствената марка канадско уиски съдържаща 100% ръж е Alberta Premium.

                  В Канада се произвежда и малцово уиски.Глен Бретон Rare е най-старото от малкото малцови уискита произвеждани в Северна Америките, а технологията на производство е базирана на стила използван от шотландските дестилерии.

 

Японско (Japanese)

 

                  Японската уиски индустрия дължи много на един човек – Масатака Такецуру, който в началото на 20-ти век заминава за Шотландия да учи искуството на дестилацията. След завършване на обучението си,той се завръща в Япония и изиграва главна роля в основаването на двете най-големи дестилерии в странатата – Ямазаки и Никка (първата в момента е собственост на Suntory, а втората на Asahi Beer). Страната на Изгряващото Слънце е използвала Шотландия за образец при изграждането на своята уиски индустрия. Планирано е било първите дестилерии да бъдат построени на северния остров Хокайдо, за да може климатът да е максимално близък до Шотландския. Въпреки това има няколко разлики,най-голямата, от които е структурата на индустрията. В световен мащаб търсенето на малцови уискита нараства, въпреки това смесените все още представляват най-голям процент от продажбите. В Шотландия повечето дестилерии произвеждат малцови уискита с уникален вкус и аромат, след това блендърите (изключително опитни дегустатори, които определят пропорциите на различните малцови и зърнени уискита в бутилка blended scotch) избират и смесват няколко вида от тях, така че да подчертаят определен характер на уискито. По този начин дестилериите в Шотландия са и самостоятелни производители на малцов скоч, и доставчик на суровина за производство на смесен скоч.Талискер например е едно от малцовите уисктаучастващи в палитрата на Johnnie Walker. Отворената търговия между независимите дестилерии и производителите определя разнообразния характер на скоча. В Япония структурата е друга.Там дестилериите и марките blended whisky са притежание на една компания и съперниците като Ямазаки и Никка не търгуват малцове помежду си. Този факт прави японските уискита по-консервативни като вкус в сравнение с шотландските си братя. Поради тази причина повечето дестилерии в Япония, в последно време, започнаха да произвеждат уискита с разнообразен характер. Друга разлка е, че поради ограниченост откъм суровини, в зърнената каша, от която се произвеждаяпонското уиски не присъстват пшеница или ръж, тя е почти изцяло съставена от царевица и просо, а понякога се използва и ориз.

                       Японското уиски няма свойособен вкусов подпис, с който да се различи от останалите на световната уиски сцена.ВИмперията се произвеждат, както тежки торфни и опушени уискита,така и такива с меки плодови аромати. Напоследък на няколко пъти се случва на големи уиски форуми, след сляпо дегустиране,японските претенденти да надделеят над шотландските. Както разбирате,японските уискита стават все по-модерни, това е отразено и във факта,че най-голямата дестилерия за уиски се намира там - Hakushu whisky distillery на Suntory. 

 

Индианско и Бразилско

                      Това е групата на аутсайдерите. В чисто пазарен контекст производителите в тези страни диференцират продуктите си според цената, а не според качеството и много често се залага на имитациите. И двете държави представляват голям пазар за “водата на живота”, но в тях не съществува добре изградена уиски култура.

                       В Индия скочът е популярен още от времето на Британският Раджпрез 19 век.След получаването на независимост от Старата Империя, поради редица бюрократични и протекционистки причини популярността на скоча намалява. В момента питието държи едва 1% от необятния индийски уиски пазар като останалата част,е в ръцете на домашните производители. Качеството на индийското уиски и технологията на прозиводство са толкова ниски, че то не би могло да се нарече уиски, където и да е извън Индия. Основната суровина за производство не е малц или зърно, а моласа.

                       В Бразилия и Индия нерядко производителите смесват домашно произведено уиски със скоч,в опит да подобрят качеството, но същевременно да запазят цената ниска. Въпреки че домашната продукция по закон не може да носи надписи като “Scotch”, “Scottish”, “Scot” и т.н. на етикетите, имитации продължава да има. За пример едно от най-популярните Бразилски уискита се казва Grand Par, а от индийските най-известни са Bagpiper, McDowell's No.1 и MaQintosh.

Количка

Количката е празна.

Категории

Търсене

Доставка

Начини на плащане

Facebook страница

Профил в Google +