Изключително едномалцово уиски, отлежало 17 години в refill бъчви от бърбън и американски дъбови бъчви.

Най-добрите бъчви се избират лично от нашия Master Blender и се събират заедно за 12-месечен финал във first fill бъчви Oloroso. Необработен, флорален, ароматен и елегантен, с нотки на морски пръски и подправки.

Записки още от 1800 г. показват, че Кембълтаун, подобно на голяма част от Шотландия, се радва на дългогодишна любовна афера с използването на бъчви от шери при отлежаването на уиски. Като се има предвид неговото щастливо местоположение на западния бряг на Шотландия и лесният достъп до морските търговски пътища на времето, едва ли е изненадващо, че Кембълтаун се радваше на първия избор на някои от най-добрите шери бъчви в света. Така че е подходящо, че един от нашите най-стари и най-изтънчени изрази, 18-годишният Glen Scotia, се радва на дълъг дванадесетмесечен финал в бъчви от шери Oloroso, доставяйки флорална сладост, като същевременно никога не прикрива нашия прочут характер на дестилерията, който се крие отдолу.

Аромат
Елегантен аромат с хрупкава соленост, парфюмирани флорални нотки, сладък мед и солен карамел

Вкус
Невероятно меко и богато небце, с плодови вкусове и плътно сладко тофи. Очаквайте нотки на кайсии, ананас и султанки, с нежна затопляща подправка навсякъде

Завършек
Продължителен и сух, с нежни сгряващи подправки

Алкохол - 46%
Количество - 0.7л

Дестилерията на Glen Scotia е една от трите, които произвеждат едномалцово уиски в Кембълтаун. Създадена е през 1832 г. от Stewart, Gallbraith and Co. Дестилерията черпи вода от Кросхил Лох (Crosshill Loch) и две сонди, разположени в близост. Кембълтаун е бил столица на шотландското уиски преди Сухия режим. Имало е 28 действащи дестилерии, но само три оцелели.

Glen Scotia e придобита през 1919 г. от West Highland Malt Distillers, но фалира пет години по-късно. Дънкън Маккалъм купува компанията. Но тя отново е затворена през 1928 г. и няколко години след това, след големи финансови затруднения, Дънкън Маккалъм се хвърля в езерото, от което Glen Scotia черпи вода. Говори се, че духът му обитава дестилерията.
Дестилерията преживява и Втората световна война и започва да функционира наново. През 1954 г. е придобита от Хирам Уокър, не след дълго пък става собственост на A Gillies and Co.

През 1979 г. £1 000 000   са похарчени за реконструкция, която продължава 3 години, и през 1984 г. е затворена за пореден път. След това отново сменя собствениците. Докато накрая през 2000 г. Loch Lomond поемат отговорността за нея. Днес дестилерията произвежда 100 000 литра годишно – драстично по-малко в сравнение с капацитета ѝ за четвърт милион.

В процеса на производство се използва само ечемик от Източна Шотландия и се създават само малки партиди уиски. За сметка на това обаче резултатът е елегантна селекция от едномалцови уискита, които набират бавно, но за постоянно, отдадени последователи по целия свят.

След преминаването на сложните методи на дестилация два пъти уискито се поставя в изби от типа Дънедж (Dunnage Warehouse) и се оставя на магическите влияния на дървото и климата в Кембълтаун.