През 1780 г. Дъблин е оживено място, пълно с възможности - вторият по големина град във Великобритания и Ирландия, по-голям от който е само Лондон. През този период в Дъблин работят над сто пивоварни и дестилерии. Конкуренцията била жестока, но Джон Джеймсън си създал добро име, а произвежданото от него уиски се издигало над останалите, въплъщавайки идеята "Живей малко повече и се страхувай малко по-малко!".
Снимка: Джон Джеймсън, Източник: www.jamesonwhiskey.com Между 1785 г. и 1825 г. дестилаторът плаща данък върху малца, както и върху спирта. Това довело до наложителното използване на по-малко количество малц. Джон, който искал да се справи с данъчните, започнал да експериментира със смески от малцов и немалцов ечемик. Скоро хората започнали да предпочитат този вид уиски дотолкова, че вносното малцово шотландско уиски трудно се продавало в Дъблин. През 1805 г. към Джон Джеймисън се присъединява синът му Джон Джеймсън II, който поема семейния бизнес през следващите 41 години. Джон Джеймсън II развива бизнеса, преди да го предаде на сина си Джон Джеймсън III през 1851 г. През 1901 г. компанията е официално регистрирана като John Jameson and Son Ltd. Jameson се превръща в най-важната дестилаторска фамилия в Ирландия, въпреки съперничеството между дестилериите Bow Street и Marrowbone Lane. В началото на XIX в. компанията е вторият по големина производител на уиски в Ирландия и един от най-големите в света, като произвежда 1 000 000 галона годишно. По това време Дъблин е център на световното производство на уиски - втората най-популярна спиртна напитка в света след рома. Историческите събития от века за известно време връщат компанията назад. Движението за въздържание в Ирландия оказва огромно влияние на вътрешния пазар, но двете ключови събития, които засягат Jameson, са Ирландската война за независимост и последвалата търговска война с британците, която лишава Jameson от експортните пазари на Британската общност. Малко след това идва и въвеждането на забраната в Съединените щати. Макар че шотландските марки все още могат да се доставят законно в Канада (откъдето лесно могат да бъдат пренесени контрабандно през канадско-американската граница), Jameson е изключен от най-големия си пазар за период от много години. Въвеждането на колонни казани от шотландските производители в средата на XIX в. дава възможност за увеличаване на производството, с което ирландците, все още произвеждащи уиски в единични съдове, не могат да се конкурират.
Снимка: www.jamesonwhiskey.com През 1966 г. Джон Джеймсън се слива с Cork Distillers и Джон Пауърс, за да създадат Irish Distillers Group. През 1976 г. дъблинските дестилерии за уиски на Jameson са затворени след откриването на дестилерия New Midleton от Irish Distillers извън Корк. В дестилерията Midleton сега се произвежда голяма част от ирландското уиски, продавано в Ирландия под етикетите Jameson, Midleton, Powers, Redbreast, Spot и Paddy. Старата дестилерия на Jameson на Боу Стрийт близо до Смитфийлд в Дъблин сега служи като музей, който предлага обиколки и дегустации. Дестилерията, която има историческа стойност и вече не извършва производствена дейност, преминава през ремонт на стойност 12,6 млн. долара, който приключва през март 2016 г., и сега е централна част от стратегията на Ирландия за повишаване на броя на туристите, посещаващи страната.
Снимка: www.jamesonwhiskey.com Продуктите на Jameson - по-специално 18-годишната и най-рядката резерва - са оценени много високо на международни конкурси. Мекият вкус на уискито се дължи на тройната дестилация. Това е методът, с помощта на който Jameson Irish Whiskey изгражда своята репутация и наследство.
Снимка: www.jamesonwhiskey.com Уискито се прави чрез блендиране на уискита, произведени както от малцов, така и от немалцов ечемик. Ечемикът се отглежда в Ирландия, а водата за уискито идва от р. Дънгорни, която тече буквално до дестилерията. Към състава се добавя и царевица. Тъй като ирландският климат не е подходящ за отглеждане на царевица, културата расте в Южна Франция и е със сертификат, удостоверяващ, че не е генномодифицирана. Уискито отлежава в дъбови бъчви, доставени от САЩ, в които са отлежавали м,еор йфлд бърбън и вино. Това придава определен аромат на препечена дървесина, ванилия и сладко шери, с който се слави уискито на Jameson. Но какво всъщност прави ирландското уиски несравнимо с всяко друго? Отговорът се крие в един строг закон, който гласи, че напитката трябва да прекара минимум три години в зреене и то не къде да е, а на територията на Ирландия. Всяка година 2% от уискито на Jameson се губи поради изпаряване. Това дестилаторите наричат „дялът на ангела“ - дан, който плащат доброволно, за да запазят уискито възможно най-дълго на родна почва. От Jameson се гордеят с факта, че имат пълен контрол върху производствения процес на напитката си - от зърното до стъклото. Когато дойде време за смесване, главният майстор-блендер Били Лейтън използва само уискита, които са отгледани на територията на дестилерията на Jameson, а не заети от чужди дестилерии.Джон Джеймсън, основателят на дестилерия Jameson, е роден в Алоа в Шотландия през 1740 г. Той пристига в Дъблин в края на 70-те години на XIX век. Четирима от синовете му го последват и започват да дестилират уиски в Ирландия, създавайки семейна династия, която ще продължи да се развива поколения наред.. виж повече
Кой наследява Джон Джеймисън
XIX век води със себе си бурни времена
Създаване на Irish Distillers Group
Престиж и награди
Тайната зад характерния вкус на Jameson